За класификацията на живите организми

 

 

 

Биноминалната номенклатура е залегнала в основата на системата за наименуване и класификация на организмите. Тя е официално въведена от именития шведски учен Карл Линей (Carl von Linné, на латински Carolus Linnaeus), който в трудовете си e предложил логична система от йерархични нива (категории) и съответстващи им имена (таксони) за класификация на всички живи същества на планетата. За начало на зоологическата номенклатура се приема публикуването на десетото издание на неговата Systema naturae (1758). Според тази система на всеки вид организъм се дава латинско име, състоящо се от две части: първо, родово име, което се изписва с главна буква и второ, видово име, което се изписва с малка буква. Цялото име се изписва с курсив. Родовото име обединява близкородствени помежду си видове (но виж по-долу), докато видовото име разграничава носителя му от другите членове на същия род. Впоследствие системата на Линей е допълнена и разширена с въвеждането на ред имена за обозначаване на още междинни йерархични нива, както и на разлики между популации и индивиди от същия вид. Нови видове животни за науката сега се описват и наименуват според ред официално одобрени правила, наричани Международен Кодекс на Зоологическата Номенклатура (ICZN); такъв кодекс има и в ботаничната систематика. Например нашата най-високопланинска пеперуда, рядката пиринска кадифянка, носи латинското име Erebia gorge (Hübner, [1804]). В скоби след името на вида е фамилното име на автора му и годината, в която описанието е публикувано. Скобите () означават, че първоначално видът е описан в различен род от този, в който се класифицира в момента. Квадратните скоби [] означават, че или името на автора, или - както в този случай - годината на описанието не са ясно посочени в първоначалното описание, а се базират на косвени данни. Според Кодекса от имената, които бележат вътревидови разлики, единствено тези от подвидовата категория са валидни (т.е. могат да се използват). Последното означава, например, че ако един организъм, първоначално описан като подвид на друг вид, се окаже при ново изследване самостоятелен вид, той се издига до видов ранг със същото име, с което е описан. Ако обаче той е описан като индивидуална форма (аберация, форма и т.н.), това име е невалидно, т.е. при издигане на такава форма, аберация и т.н. до ранг на подвид или вид трябва да и се даде ново име. Има и други случаи, при които според Кодекса имена са невалидни. Например, ако две еднакви видови и/или подвидови имена са публикувани в комбинация с едно и също родово име, името публикувано по-късно е невалидно и трябва да се замени с ново. Комбинацията от родово, видово и подвидово име се нарича триноминална. Ако се върнем към нашата пиринска кадифянка, нейното пълно триноминално име е Erebia gorge pirinica Buresch, 1918. Обърнете внимание на отсъствието на скоби - подвидът е описан от Д-р Иван Буреш в комбинация с родовото име Erebia, както се класифицира и понастоящем.

Сега накратко ще се спра на трите категории, родовата, видовата и подвидовата, които се използват тук най-много. Освен тези във видовия списък ще видите категорията семейство, която, както и родът, е надвидова категория с по-висш ранг в систематичната йерархия от рода. Семейството обединява група родове със сходни белези, характерни за всички видове, принадлежащи към всичките въпросни родове. Например, всички дневни пеперуди, на които вътрешния ръб (прилежащ към коремчето) на задните крила е дъгообразно изрязан, се обединяват в семейство Papilionidae Latreille, [1802].

Родът в биологичната класификация е субективна категория и изпълнява различна, даже противоположна функция според различните изследователи - да обединява или разграничава (групи от) сродни видове. Поради това родовете (както всъщност и всяка друга таксономична категория!) не могат да бъдат дефинирани така, че да задоволят всички предпочитания и изисквания. Моят списък, който отразява само моите лични възгледи по въпроса, е с групирани родове - т.е. в един род са обединени няколко, понякога много, близкородствени "рода" на западноевропейските систематици, мнозина от които биха се обърнали в гроба си, ако можеха да видят това. В подредбата и дефиницията на родовете следвам до голяма степен чешкия лепидоптеролог Otakar Kudrna (1996, 2002), с някои допълнения основаващи се на морфологията на преимагиналните стадии (яйцата, ларвите и какавидите) главно в семействата Pieridae и Lycaenidae. В последния случай най-фрапиращият ход в приетата от мен систематика е групирането на много "родове" синевки в единствен род Plebeius, където следвам подробния анализ на гениталиите на руските видове от групата, предприет от руския биолог Олег Горбунов (Gorbunov 2001), при който той не намери никакви основания в подкрепа на традиционното родово разпределение. Новия генетичен анализ на ДНК (Wiemers 2003) на много евразиатски видове от това семейство също показва нецелесъобразността на традиционната, прекалено раздробена европейска класификация.

Поради това моят видов списък се различава много например от този в най-влиятелния определител на (главно западно)европейските дневни пеперуди, "Butterflies of Britain and Europe"  от Tolman & Lewington (1997), както и в другите популярни определители за дневни пеперуди. С прекалено раздробените си родове този определител за съжаление не бележи почти никакъв напредък пред  по-стария си и вече безнадеждно остарял предшественик, определителя на Higgins & Riley (1970). Все пак обаче книгата на Tolman & Lewington си остава главния текст по темата за повечето европейски природолюбители и биолози (макар че се надявам номенклатурата му да бъде осъвременена в следващите издания). Поради това смятам за необходимо да спомена имената, използвани от Tolman & Lewington (1997) там, където те се различават от имената приети в моя списък (тези се намират под съответните видове, не в самия списък).

Видът. Макар че по дефиниция видовата категория е обективна, а не субективна както например родовата, едва ли ще намерите много биолози, които да са на едно и също мнение по въпроса какво е това вид (и има ли той почва у нас - или където и да е ;-) ). Тук обаче просто нямам място да пиша по-подробно за спора по видовия проблем (както той се именува в западната литература). Във видовата класификация, приета тук, използвам в съответствие с личните си убеждения и изследвания някои противоречиви комбинации, с които не задължавам никого да се съгласи (затова под такива имена давам и това, използвано в популярния определител на Tolman & Lewington (1997), за който вече споменах). Тук една от целите ми е да разклатя илюзията, че дневните пеперуди в Европа са толкова добре изучени, че вече няма нужда да се занимаваме с такова тривиално нещо като систематиката им. Нищо обаче не може да е по-далеч от истината (за което можете да прочетете още в размишленията ми по въпроса за снимане срещу събиране на пеперуди). За тази илюзия според мен е виновен интересният психологически феномен, при който наличието на полеви определител на дневни пеперуди с цветни илюстрации се тълкува като доказателство, че е постигната най-висшата степен на познание. Да, европейските дневни пеперуди са колекционирани и изследвани повече от където и да е, но все още остават много и големи неизследвани райони, особено в южна и югоизточна Европа. Но много по-сериозен проблем е това, че дори там, където има натрупани достатъчно данни, те в много случаи не са оползотворени както трябва. С други думи, много групи дневни пеперуди се нуждаят от таксономична ревизия. Тук даже нямам предвид новите видове за Европа, които биват откривани доста често. Даже нови видове за науката биват откривани (описвани или издигани в ранг от вече описани подвидове) учудващо често. Но и откриването на съвсем нови таксони е само част от проблема - дори обикновени и уж добре познати ни видове могат да крият изненади. Анализът на ДНК доказва, че това, което сега смятаме за обикновената синевка Plebeius icarus е всъщност генетично разнородна група, в която явно се съдържат няколко вида - един от тези, Plebeius andronicus, вече е отделен (и потвърден от мен) като самостоятелен вид. Друг такъв пример е видът, наричан от популярните определители 'Plebeius idas', който е всъщност разнообразна група таксони, от които много се различават значително по биологията си. Не бих се изненадал, ако само в Европа се докаже, че има 4-5 вида в тази група. Разбира се, таксономичният напредък е двупосочна улица - промени стават и в обратната посока, т.е. таксони, които са били възприети като видове, биват "разжалвани" до подвидове или направо синонимизирани. Изводът е, че систематиката на дневните пеперуди дори в Европа е динамична дисциплина и че има нужда от още много изследване, преди някой да може да говори за нея само като за хоби от рода на събирането на пощенски марки, без да изглежда неграмотен, предразположен или и двете. За повече по въпроса, виж мислите ми по въпроса за снимане срещу събиране на пеперуди.

Подвидът. Ще забележите, че тук съм се опитал да избягна, доколкото е възможно, използването на подвидови имена. Причината е, че с подвидовата категория се злоупотребява извънредно много в Европа (и извън нея). В същото време липсва разбиране на характера на разликите, които се приемат за "подвидови". Тези разлики трябва да се анализират спрямо цялостната вариация във вида, но това се прави много рядко - най-често изолирани популации, особено на планински видове, се описват на основата на малки и обикновено непостоянни разлики по малък брой екземпляри. Може би най-печално известният пример за такова безогледно раздробяване на "подвидове" е красивият и много популярен сред колекционерите най-вече в западна Европа червен аполон (Parnassius apollo). Тук споменавам някои добре охарактеризирани подвидове, но в повечето случаи смятам "подвидовете" споменавани за някои български дневни пеперуди да са без покритие.

 

Главно меню

Списък на видовете