Предишен вид: Plebeius admetusСледващ вид: Plebeius orphicusКъм видовия списък Към началото

Plebeius aroaniensis (Brown, 1976)   

Име в Tolman & Lewington (1997): Agrodiaetus aroaniensis
 

Систематика: Възможно е всички съобщения на този таксон, описан от масива Хелмос в южна Гърция, от България всъщност да се отнасят до наскоро описания от северна Гърция в ранг на вид таксон eleniae (Coutsis & De Prins, 2005). Тук засега запазвам името aroaniensis за българските популации, докато не бъде окончателно потвърден видовият ранг на eleniae и не бъдат изследвани хромозомите на нашите популации.

Ареал: Ендемит на Балканския п-ов, но точният ареал е неизвестен поради несигурната му систематика (виж горе). Съобщен е от Гърция, България и Република Македония.

Разпространение в България: За пръв път открит от мен през юли 1993 в Хамбар Дере в Алиботуш (Kolev 1994a), по-късно открит и в южен Пирин, Стара Планина при Сливен (Kolev & van der Poorten 1997) и  западните Родопи  (Bálint 1995, Kolev 2005c). Среща се от 700 до около 1700 м надм. вис.

Биотоп: Сухи тревисти каменисти и/или скалисти, често стръмни места на варовит терен.

Биология: Едно поколение годишно, от края на юни до август. Гъсениците се хранят с Onobrychis (Fabaceae) (Tolman & Lewington 1997).

Стeпен на застрашеност: Този интересен балкански ендемит е извънредно локален, обикновено малочислен и със много ограничен ареал у нас, въпреки че не е пряко застрашен. IUCN категория: Vulnerable. Препоръчвам да се включи в Червената Kнига на България.

 

 

 

 

 

 

Предишен вид: Plebeius admetusСледващ вид: Plebeius orphicusКъм видовия списък Към началото