Предишен вид: Pieris manniiСледващ вид: Pieris napi Към видовия списък Към началото

Pieris ergane (Geyer, [1828])   

Име в Tolman & Lewington (1997): Artogeia ergane
 

Ареал: Северна Испания, южна Франция, средна Италия, Балкански п-ов, Турция, Близкия Изток до Иран.

Разпространение в България: Локален в планините и някои прилежащи речни долини южно от Стара Планина: Рила, Пирин, Алиботуш, Родопи, Беласица, долината на Струма (Земенско и Кресненско дефилета, вулканичния рид Кожух), има и единични находки при Драгоман и Калофер. Има и старо, непотвърдено съобщение от северните околности на Сливен; там обаче въпреки целенасочени търсения през последните 10 години не съм го намерил. Най-често се среща на варовит терен, само в най-горещите части на страната - и на други скални породи. От 100 до около 2000 м надм. вис., съобщен дори от 2360 м в Рила (Abadjiev 2001).

Биотоп: Топли, сухи скалисти места.

Биология: Три поколения годишно от април до септември. Гъсениците се хранят с Aethionema и Isatis (Brassicaceae) (Tolman & Lewington 1997).

Стeпен на застрашеност: Тази белянка има ограничено разпространение у нас, но популациите и са стабилни и биотопите в по-голямата си част не изглеждат застрашени от антропогенни фактори. IUCN категория: Lower risk, near threatened.

 

 
 
 


Предишен вид: Pieris manniiСледващ вид: Pieris napi Към видовия списък Към началото