Дневните пеперуди и техните биотопи в България

 
 

Страната ни заема част от централния и източния Балкански полуостров с площ около 111000 квадратни километра. На тази сравнително малка територия се намира най-голямата денивелация на полуострова (0 - 2925 m), която заедно с разположението на България  в две ясно изразени климатични зони (континентална и преходно-средиземноморска) обуславя голямото разнообразие от биотопи - от преходносредиземноморски до високопланински (алпийски). Настоящата фауна на дневни пеперуди на България се е формирала вследствие на съчетанието на разнообразни климатични условия, релеф, геоложки строеж и растителност, както и на наличието на рефугиуми от ледниковата епоха, в които са се съхранили реликтни видове или са се обособили ендемични видове. Тази наша фауна е най-богатата от всички европейски страни извън средиземноморската зона - понастоящем за страната ни са достоверно отбелязани 214 вида. Този брой не е окончателен - фауната на околните страни дава основание да предполагаме, че с времето целенасочени фаунистични и таксономични изследвания могат да увеличат броя на видовете у нас до над 220. За сравнение в западните ни съседки Сърбия и Република Македония има съответно 192 вида (според Milan Djuric) и около 204 вида. В южната ни съседка Гърция според Simos Ichtiaroglou има 235 вида дневни пеперуди, от които 217 вида в континенталната (балканска) част.

По-подробно описание на географията и растителните пояси на България ще последва тук скоро.

Следва кратък очерк за някои от най-типичните или интересни биотопи в България във възходящ ред според надморска височина. За всеки илюстриран биотоп са приведени някои от най-типичните за него видове дневни пеперуди (пълен списък за много от тези места тук е невъзможно да се даде поради големия брой видове).

   
   

 

Югоизточна България, южното ни черноморско крайбрежие, поляни сред ксеротермни дъбови гори близо до Аркутино, 20-30 м надм. вис., юни 1999. Биотоп на Lycaena ottomana, L. thersamon, Favonius quercus, Satyrium ilicis, Leptotes pirithous, Pararge roxelana, Maniola tithonus, Hipparchia syriaca, H. fagi, H. statilinus, H. circe, H. dryas, Melitaea didyma и др.

 

Източна България, типичен рудерален биотоп, в който формиралата се вследствие на човешката дейност вторична растителност напълно е изместила първичната (дъбови гори). Това място е край жп-линията Карнобат-Бургас, на 200 м надм. вис., юни 1999. Такива места са широко разпространени в низините на цялата страна. Биотоп на Pyrgus malvae, Spialia orbifer, Carcharodus alceae, Papilio machaon, Iphiclides podalirius, Zerynthia cerisy, Colias erate, C. croceus, Euchloe ausonia, Lycaena dispar, L. thersamon, Cupido alcetas, Plebeius icarus, Melanargia galathea, Coenonympha pamphilus, Araschnia levana, Argynnis pandora, A. daphne и др.

 

 

Югозападна България, вулканичния рид Кожух до Рупите, долината на Струма. Петричко-Санданската котловина е най-горещото място в България и тук се намират едни от най-ксеротермните биотопи в цялата страна. Предният план на снимката е на около 130 м надм. вис., юни-юли 1999. Биотоп на Erynnis marloyi, Gonepteryx farinosa (засега единственото находище в България), Pieris krueperi, P. ergane, Euchloe gruneri, Tarucus balkanicus, Hipparchia fatua, H. statilinus, Limenitis reducta и т.н. В каменисти места покрай Струма се среща рядката хесперида Gegenes nostrodamus. Във влажните места край минералните извори Рупите (вляво на снимката) се срещат Lycaena dispar и Cupido alcetas.

 


Югозападна България, Кресненското дефиле на Струма. Едно от класическите места за дневни пеперуди у нас, с около 120 вида отбелязани досега. Най-интересни са ксеротермофилните видове като Carcharodus orientalis, Spialia phlomidis, Pyrgus cinarae, P. armoricanus, Zerynthia cerisy, Leptidea duponcheli, Pieris mannii, P. krueperi, Lycaena ottomana, Tarucus balkanicus, Iolana iolas, Plebeius thersites, Libythea celtis, Pararge roxelanaHyponephele lupina, Melanargia larissa, Hipparchia syriaca, H. fatua, балканският ендемит H. amalthea, Apatura metis, Nymphalis egea, Melitaea telona и др. 

 

 

Източна България, долните склонове на масива Сините камъни в Стара Планина, 400 м надм. вис., май 2005. Това място е класическото, и дълго време единственото, находище в България на рядката белянка Pieris chloridice. Други по-интересни видове са Carcharodus orientalis, C. lavatherae, Pyrgus cinarae, P. sidae, Zerynthia cerisy, Leptidea duponcheli, Colias alfacariensis, Pieris mannii, P. krueperi, Glaucopsyche alexis,  Scolitantides orion, S. vicrama, Plebeius anteros, P. thersites, Libythea celtis, Pararge roxelana, Melanargia larissa, Hipparchia syriaca, H. senthes, H. briseis, H. ferula, Melitaea telona и др.

 

Западна България, тревисти ливади по склоновете на Люлин близо до София, на около 750-800 м надм. вис., юли 1999. Биотоп на рядката и застрашена синевка Phengaris nausithous, която у нас досега е намерена само в южните покрайнини на София. Други видове срещани тук са Thymelicus sylvestris, Iphiclides podalirius, Melanargia galathea, Argynnis hecate, Melitaea aurelia и др.

 

Южна България, западни Родопи, сухи мраморни склонове, около 800 м надм. вис., юли 1999.  Биотоп с голямо разнообразие на синевки, от които най-голям интерес представлява откритата и описана от мен орфическа синевка Plebeius orphicus. Това е родопски ендемит засега известен само от България. Някои други характерни видове за този биотоп и околностите му са Colias alfacariensis, Pieris ergane, Satyrium ilicis, S. spini, S. w-album, Cupido osiris, C. minimus, C. argiades, C. decoloratus, Scolitantides vicrama, Phengaris arion, Plebeius sephirus, P. anteros, балканският ендемит P. escheri dalmaticus, P. thersites, P. coridon, P. ripartii, Hipparchia semele, H. circe, H. ferula, H. dryas и др.

 

Югозападна България, южен Пирин, сухи мраморни склонове на 800-900 м надм. вис., юли 2003. През април 1993 тук открих за пръв път в страната белянката Euchloe penia, която в Европа дотогава беше известна само от Гърция, Албания и Република Македония. По-късно по мои дани за точното и находище С. Абаджиев намери тук и балканския ендемит Hipparchia orestes. Това място и досега остава единственото находище на тези два интересни вида в България. Други характерни видове са Pyrgus cinarae, P. sidae, Euchloe gruneri, Pieris mannii, Colias alfacariensis, Pieris ergane, Lycaena virgaureaePhengaris arion, Cupido minimus, Plebeius anteros, P. agestis, P. thersites, P. bellargus, P. coridon, P. daphnis, балканският ендемит P. escheri dalmaticus, P. admetus, P. aroaniensis, Libythea celtis, Melanargia larissaHyponephele lycaon, H. fagi, H. senthes, H. briseis, H. ferula, H. arethusa, Boloria dia и др.

 

Източна България, високите части на масива Сините камъни в източна Стара Планина, 1000 м надм. вис., май 2005. Тук от 1996 досега съм намерил около 100 вида дневни пеперуди, с което това място се нарежда на едно от първите места в страната по видово разнообразие на групата. Характерни видове са Hesperia comma, Pyrgus cinarae, P. sidae, P. armoricanus, Parnassius mnemosyne, Euchloe cardamines, Aporia crataegi, Pieris mannii, P. krueperi, P. daplidice, Hamearis lucina, Lycaena virgaureae, L. thersamon, Callophrys rubi, Lampides boeticus, Phengaris alcon, Cupido minimus, Plebeius anteros, P. agestis, P. eumedon, P. eroides, P. thersites, P. bellargus, P. daphnis, P. admetus, P. aroaniensis, Libythea celtis, много редкият в България Pararge climene, P. roxelana, Melanargia larissa, Erebia medusaHyponephele lycaon, Hipparchia syriaca, H. fagi, H. briseis, H. ferula, H. arethusa, Coenonympha leander, редкият в България Argynnis ino, A. hecate, Melitaea aurelia, M. cinxia, M. trivia, Melitaea athalia и др.

 

 

Южна България, западни Родопи, Смолянските езера, около 1550 м надм. вис., август 2006. Блатиста ливада в иглолистна (смърчова) гора, характерен биотоп за Coenonympha glycerion на южната граница на разпространението на вида на Балканския п-ов. Други видове които могат да се срещнат в такива влажни места в Родопите са Lycaena candens, Lycaena virgaureae, Plebeius semiargus, Coenonympha rhodopensis, Erebia medusa, E. ottomana,  Boloria selene и др.

 

 

Югозападна България, южен Пирин. Редуващи се крайно сухи и умерено влажни субалпийски фитоценози на окарстен мрамор, 1900 м надм. вис., юли 2003. Биотоп на редкия Plebeius dardanus и балканските ендемити Plebeius nephohiptamenos и P. andronicus. Други видове срещани тук са Carcharodus flocciferus, Parnassius mnemosyne, P. apollo, Colias croceus, Pieris ergane, Lycaena candens, Phengaris alcon, Plebeius argus, P. idas baldur, P. eroides, P. artaxerxes, P. semiargus, P. dorylas, P. bellargus, P. coridon, Coenonympha rhodopensis, Erebia medusa, E. oeme, E. ottomana, E. melas, Boloria graeca и др.

 

 

Югозападна България, Рила, субалпийски ливади с изобилие на ендемичния балкански зановец (Chamaecytisus absinthioides) на около 1900-2000 м надм. вис., юли 1999. Биотоп на редкия Colias caucasica. Други характерни видове: Carcharodus flocciferus, Parnassius apollo, Lycaena candens, Plebeius idas baldur, P. artaxerxes, P. semiargus, P. eroides, Coenonympha rhodopensis, Erebia orientalis, E. euryale, E. ottomana, E. oeme, Euphydryas aurinia и др.

 

Югозападна България, Рила, преходно субалпийско-алпийски фитоценози на склоновете под връх Сухата Вапа, около 2200 м надм. вис., юли-август 1998. Биотоп на Pyrgus cacaliae, Coenonympha rhodopensis, Erebia rhodopensis, E. euryale, E. neleus, E. ottomana, E. orientalis, E. oeme, E. melas, E. pronoe, Euphydryas cynthia, Boloria pales и др.

 

Югозападна България, Рила, около 2500 м надм. вис., юли-август 1998. Скалист алпийски биотоп с характерни видове Erebia rhodopensis, E. neleus, E. melas, Erebia pandrose, Euphydryas cynthia, Boloria pales. Тук, както и навсякъде над горската граница, често се срещат и свободно скитащи екземпляри на обикновени видове като Colias croceus, Pieris rapae, Vanessa cardui, Nymphalis io, Nymphalis urticae, Issoria lathonia и др.

 

Югозападна България, Рила, Мусаленски циркус в северното подножие на най-високия връх на Балканския полуостров, Мусала (2925 м). Езерото в средата на кадъра е на около 2500 м надм. вис. Aвгуст 1999. Биотоп на високопланинските кадифянки Erebia gorge, дневната пеперуда с най-високо разположен ареал в България, и Erebia pandrose.

 

Главно меню

Списък на видовете