Предишен вид: Hipparchia semeleСледващ вид: Hipparchia statilinus Към видовия списък Към началото

Hipparchia volgensis (Mazochin-Porshnjakov, 1952)   

Волжски сатир

Систематика: Виж коментара към Hipparchia senthes. Този таксон се третира от някои автори  като подвид или симоним на Hipparchia pellucida Stauder, 1924, разпространен от източноегейските острови на Гърция през Турция до Кавказ и Крим.

Ареал: Европейски ендемит, срещащ се на Балканския п-ов, в румънска Добруджа и в степите на Украйна, европейска Русия и западен Казахстан.

Разпространение в България: Много локален, главно южно от Стара Планина: околностите на Сливен, южното черноморско крайбрежие на север до Варна, Странджа, Родопите, долината на Струма на север до Кресненското дефиле, Витоша (Драгалевски манастир), Рила (Abadjiev 2001; лични наблюдения). От морското равнище до около 1700 м (лични наблюдения).

Биотоп: Сухи топли храсталачести, песъчливи, каменисти и/или скалисти места в гори или покрайнините им; скалисти припечни склонове.

Биология: Едно поколение годишно от юни до август. Биологията не е известна, гъсениците очевидно се хранят с треви (Poaceae).

Стeпен на застрашеност: Разпространението и статутът на този слабо познат вид у нас се нуждаят от специални изследвания. IUCN категория: Data Deficient. 

 

 
 
 
 

Предишен вид: Hipparchia semeleСледващ вид: Hipparchia statilinus Към видовия списък Към началото