Предишен вид: Hipparchia fagiСледващ вид: Hipparchia senthesКъм видовия списък Към началото

Hipparchia syriaca (Staudinger, 1871)   

Сирийски сатир

Систематика: Този и предишния вид си приличат много по външни белези, и в по-старата ни литература са смесвани под името "fagi".

Ареал: Балканския п-ов на север до южна Румъния, някои острови в Егейско море, Турция, Близкия Изток, Кавказ,  Задкавказието.

Разпространение в България: Широко разпространен, но локален в най-горещите райони южно от Стара Планина, по черноморското крайбрежие известен на север до Варна. От морското равнище до около 1200 м (наблюдавал С. Бешков, Abadjiev 2001). Типичен вид за пояса на ксеротермните дъбови гори у нас.

Биотоп: Сухи горещи храсталачести и/или скалисти места в дъбови и смесени широколистни гори или покрайнините им.

Биология: Едно поколение годишно от юни до септември. Биологията не е известна, гъсениците очевидно се хранят с треви (Poaceae).

Стeпен на застрашеност: Сравнително широко разпространен, често обикновен и със стабилни популации вид. Не е застрашен. IUCN категория: Lower risk, least concern. 

 
 
 
 

Предишен вид: Hipparchia fagiСледващ вид: Hipparchia senthesКъм видовия списък Към началото