Предишен вид: Hipparchia volgensisСледващ вид: Hipparchia fatua Към видовия списък Към началото

Hipparchia statilinus (Hufnagel, 1766)   

Име в Tolman & Lewington (1997): Neohipparchia statilinus
 

Ареал: Северна Африка, Европа без Феноскандия и Великобритания, Мала Азия до Кавказ.

Разпространение в България: Широко разпространен от морското равнище до около 1400 м.

Биотоп: Сухи горещи храсталачести места в покрайнините на дъбови гори; скалисти припечни склонове.

Биология: Едно поколение годишно от юни до септември. Гъсениците се хранят с различни житни (Poaceae) (Tolman & Lewington 1997).

Стeпен на застрашеност: Широко разпространен и често срещан вид у нас. IUCN категория: Lower risk, least concern.