Предишен вид: Hipparchia syriacaСледващ вид: Hipparchia semele Към видовия списък Към началото

Hipparchia senthes (Fruhstorfer, 1908)   

 

Систематика: Този и следващите два вида са неразличими по външни белези и за правилното им определяне е необходимо да се прегледа гениталния апарат. В по-старата ни литература и трите са смесвани под името "semele", докато в по-нови източници senthes се третира погрешно от някои автори  като подвид на Hipparchia aristaeus Bonelli, 1826 от Корсика и Сардиния или H. algirica Oberthür, 1876 от северна Африка.

Ареал: Балкански п-ов, Турция.

Разпространение в България: Локален в най-горещите райони южно от Стара Планина: околностите на Сливен, южното черноморско крайбрежие, Сакар, източните  Родопи, Алиботуш, среден и южен Пирин, долината на Струма на север до Кресненското дефиле. От морското равнище до около 1600 м (лични наблюдения).

Биотоп: Сухи горещи храсталачести и/или скалисти места в дъбови и смесени широколистни гори или покрайнините им; скалисти припечни склонове.

Биология: Едно поколение годишно от юни до август. Биологията не е известна, гъсениците очевидно се хранят с треви (Poaceae).

Стeпен на застрашеност: Разпространението и статутът на този слабо познат вид у нас се нуждаят от специални изследвания. IUCN категория: Data Deficient. 

 

 
 
 
 

Предишен вид: Hipparchia syriacaСледващ вид: Hipparchia semele Към видовия списък Към началото