Предишен вид: Hipparchia statilinusСледващ вид: Hipparchia circe Към видовия списък Към началото

Hipparchia fatua Freyer, [1844]   

Име в Tolman & Lewington (1997): Neohipparchia fatua
 

Ареал: Балкански п-ов, Мала Азия до Кавказ и Иран.

Разпространение в България: Среща се главно в долината на Струма от Кресненското дефиле на юг, много по-локален и рядък в най-горещите речни долини на Родопите и по черноморското крайбрежие. От морското равнище до около 800 м надм. вис.

Биотоп: Сухи горещи храсталачести и скалисти склонове.

Биология: Едно поколение годишно от юли до септември. Гъсениците се хранят с неопределен вид трева (Poaceae) (Tolman & Lewington 1997).

Стeпен на застрашеност: Нуждае се от уточняване. Има много ограничено разпространение у нас и популациите му са сравнително малки, като една от най-жизнеспособните - тази в Кресненското дефиле - е застрашена от планирания строеж на магистрала там. IUCN категория: Data Deficient, възможно Vulnerable.