Предишен вид: Plebeius dardanusСледващ вид: Plebeius agestis Към видовия списък Към началото

Plebeius anteros (Freyer, [1838])   

Име в Tolman & Lewington (1997): Ultraaricia anteros
 
Male, Stara Planina Mts.

Систематика: През 1980 беше описан нов за науката вид Aricia (Ultraaricia) orpheus Nekrutenko, 1980 по материали събрани още през 1929 от нашия биолог Александър Дряновски. Изследванията ми в типовото находище на този таксон, планината Алиботуш, окончателно доказват тезата на няколко други автори, че той не е нищо повече от индивидуална форма на anteros (Kolev 2003c).

Ареал: Балкански п-ов, Мала Азия.

Разпространение в България: В цялата страна от морското равнище до около 1800 м, но локален.

Биотоп: Топли каменисти или скалисти, често много стръмни, тревисти места, обикновено на варовит терен.

Биология: В зависимост от надморската височина едно или две, възможно даже три, поколения от май до септември. Гъсениците се хранят със здравец (Geranium) (Tolman & Lewington 1997).

Стeпен на застрашеност: Не е застрашен. IUCN категория: Lower risk, least concern.

 

Male, Stara Planina Mts.
 
 
 

Предишен вид: Plebeius dardanusСледващ вид: Plebeius agestis Към видовия списък Към началото